22 sept 2017, 23:40

Отчаяние 

  Poesía » Filosófica
471 0 1

 

Мрачно и сиво.

Душата плаче.

Сълзи обливат

сърцето сираче.

 

Слънце примряло

с бледи лъчи.

А под одеялото,

мъката спи.

 

Звездите тлеят.

Залезът чезне.

Аз съм плебеят.

Скачам във Бездната...

 

 

© Венцислав Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Защо скачаш в бездна! Защо не скачаш нагоре, или напред? да си плебей не е обида. Постиженията на света са от плебса сътворени!
Propuestas
: ??:??