22 oct 2019, 11:59

Отчаяние

757 1 0

 

И ето, поредната сутрин в която аз се събуждам до теб...

 

Безпомощна и гола 

Легнала в леглото ти... леглото на звяра

Ти отново правиш каквото си пожелаеш с мен

Аз отново мълча... и хапя устни

 

Не се боя от теб

Боя се какво ще остане след теб

Разбити надежди, неизречени думи, страст, отчаяние и аз...

 

Но ей ме, аз съм отново при теб... 

с детската усмивка на лице

Отново се държа като глупачка

Защото губя ума си когато съм около теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Aneta Stankova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....