Отчаяние
И ето, поредната сутрин в която аз се събуждам до теб...
Безпомощна и гола
Легнала в леглото ти... леглото на звяра
Ти отново правиш каквото си пожелаеш с мен
Аз отново мълча... и хапя устни
Не се боя от теб
Боя се какво ще остане след теб
Разбити надежди, неизречени думи, страст, отчаяние и аз...
Но ей ме, аз съм отново при теб...
с детската усмивка на лице
Отново се държа като глупачка
Защото губя ума си когато съм около теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Aneta Stankova Все права защищены
