22 окт. 2019 г., 11:59

Отчаяние

760 1 0

 

И ето, поредната сутрин в която аз се събуждам до теб...

 

Безпомощна и гола 

Легнала в леглото ти... леглото на звяра

Ти отново правиш каквото си пожелаеш с мен

Аз отново мълча... и хапя устни

 

Не се боя от теб

Боя се какво ще остане след теб

Разбити надежди, неизречени думи, страст, отчаяние и аз...

 

Но ей ме, аз съм отново при теб... 

с детската усмивка на лице

Отново се държа като глупачка

Защото губя ума си когато съм около теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Aneta Stankova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...