22 окт. 2019 г., 11:59

Отчаяние 

  Поэзия » Любовная
457 1 0

 

И ето, поредната сутрин в която аз се събуждам до теб...

 

Безпомощна и гола 

Легнала в леглото ти... леглото на звяра

Ти отново правиш каквото си пожелаеш с мен

Аз отново мълча... и хапя устни

 

Не се боя от теб

Боя се какво ще остане след теб

Разбити надежди, неизречени думи, страст, отчаяние и аз...

 

Но ей ме, аз съм отново при теб... 

с детската усмивка на лице

Отново се държа като глупачка

Защото губя ума си когато съм около теб.

© Aneta Stankova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??