22.10.2019 г., 11:59 ч.

Отчаяние 

  Поезия » Любовна
504 1 0

 

И ето, поредната сутрин в която аз се събуждам до теб...

 

Безпомощна и гола 

Легнала в леглото ти... леглото на звяра

Ти отново правиш каквото си пожелаеш с мен

Аз отново мълча... и хапя устни

 

Не се боя от теб

Боя се какво ще остане след теб

Разбити надежди, неизречени думи, страст, отчаяние и аз...

 

Но ей ме, аз съм отново при теб... 

с детската усмивка на лице

Отново се държа като глупачка

Защото губя ума си когато съм около теб.

© Aneta Stankova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??