13 jul 2011, 19:58

Отчуждение

844 0 2

Защо стоиш и все мълчиш,

загледан нейде през стъклото?

Защо така се отчужди?

За тези 10 години ни завъртя колелото.

 

А бяхме близки, ходихме по купони,

разказвахме си вицове, хвърляхме по някой бридж.

Сега сме като спукани балони,

притиснати от житейския теглич.

 

Ти слушаш анемично,

когато ти говоря за разходите по децата.

Аз пък зяпам апатично

на поканата ти за ракия със салата.

 

И всеки дърпа в своята посока,

такива са правилата на играта.

За съжаление нещата взеха безвъзвратна насока,

дано утре ако се срещнем – да не си забравим имената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгени Генчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....