Отчуждение

13 июл. 2011 г., 19:58

Поэзия » Философская

552 0 2

Защо стоиш и все мълчиш,

загледан нейде през стъклото?

Защо така се отчужди?

За тези 10 години ни завъртя колелото.

А бяхме близки, ходихме по купони,

разказвахме си вицове, хвърляхме по някой бридж.

Сега сме като спукани балони,

притиснати от житейския теглич.

Ти слушаш анемично,

когато ти говоря за разходите по децата.

Аз пък зяпам апатично

на поканата ти за ракия със салата.

И всеки дърпа в своята посока,

такива са правилата на играта.

За съжаление нещата взеха безвъзвратна насока,

дано утре ако се срещнем – да не си забравим имената.