21 sept 2016, 12:21

Отдай се на любовта...

592 2 4

Отдай се на любовта... 

 

 

Вече е време да се изправим пред това,

че се обичаме 

не е нещо, което можем да скрием, 

то личи си всякога... личи си във всичко,

в думите и в делата

крещи го всяка клетка и фибра на тялото ни,

шепти го всяко ъгълче и кътче в душата ни...

 

Една надменна и предизвикателна красота,

но без заглавия, очаквания и условия

упорита и несломима, винаги щедра...

най- красивото цвете на света с бодли,

които са ръце ти, които ме докосват

и сърцето ти, което лекува болките ми...

един бурен и безкраен извор в затишие

още и още вода в обятията ни

в нощите ни на обичане...

 

Едно пълно и цяло отдаване във вечността,

което само в един миг може да запълни празнината,

от моментите, в които не сме се познавали от слепота,

но което продължава да е неутолимо и дълбоко,

дори когато е изпълнено или застрашено,

то просто рискува и обича всеки един миг...

няма никакви резерви и забравя за лошото,

побеждава страха и превръща го в смелост...

 

Дава ни ключа от сърцето на другия,

двете сливат се и превръщат се в едно...

този таен ключ, който всеки мечтае да намери

ключа към магията на любовта,

който отключва в нас душата и копнежа за любов,

който само с един поглед, с една усмивка,

сбъдва нашата въздишка, взимайки я и връщайки ни я...

Ти ми върна въздуха любов моя,

а сега отново открадни душата ми...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....