21.09.2016 г., 12:21

Отдай се на любовта...

594 2 4

Отдай се на любовта... 

 

 

Вече е време да се изправим пред това,

че се обичаме 

не е нещо, което можем да скрием, 

то личи си всякога... личи си във всичко,

в думите и в делата

крещи го всяка клетка и фибра на тялото ни,

шепти го всяко ъгълче и кътче в душата ни...

 

Една надменна и предизвикателна красота,

но без заглавия, очаквания и условия

упорита и несломима, винаги щедра...

най- красивото цвете на света с бодли,

които са ръце ти, които ме докосват

и сърцето ти, което лекува болките ми...

един бурен и безкраен извор в затишие

още и още вода в обятията ни

в нощите ни на обичане...

 

Едно пълно и цяло отдаване във вечността,

което само в един миг може да запълни празнината,

от моментите, в които не сме се познавали от слепота,

но което продължава да е неутолимо и дълбоко,

дори когато е изпълнено или застрашено,

то просто рискува и обича всеки един миг...

няма никакви резерви и забравя за лошото,

побеждава страха и превръща го в смелост...

 

Дава ни ключа от сърцето на другия,

двете сливат се и превръщат се в едно...

този таен ключ, който всеки мечтае да намери

ключа към магията на любовта,

който отключва в нас душата и копнежа за любов,

който само с един поглед, с една усмивка,

сбъдва нашата въздишка, взимайки я и връщайки ни я...

Ти ми върна въздуха любов моя,

а сега отново открадни душата ми...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...