26 dic 2011, 1:24

Отдалечаване 

  Poesía » Otra
1734 0 18

 

Лозата пълзи по своите пътища.

Пълзя и аз през годините -

все по-ниско и по-бавно.

Ръцете ми изопнати

и мислите изопнати,

са като тези вечни, съхнещи стъбла,

от плодородие огънати -

едно презряло и горчиво плодородие,

изкълвано от клюновете на есента.

 

Нагазвам в сълзите на верните приятели -

умората и тях е отдалечила.

Изпреварват ме даже и цветята -

красиво и ароматно си отиват.

 

 

© Анжамбман Анапестов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??