anjambman (Анжамбман Анапестов) anjambman (Анжамбман Анапестов)
13
Dec 26, 2011, 1:24 AM

Отдалечаване

  Poetry » Other
2K 0 18

 

Лозата пълзи по своите пътища.

Пълзя и аз през годините -

все по-ниско и по-бавно.

Ръцете ми изопнати

и мислите изопнати,

са като тези вечни, съхнещи стъбла,

от плодородие огънати -

едно презряло и горчиво плодородие,

изкълвано от клюновете на есента.

 

Нагазвам в сълзите на верните приятели -

умората и тях е отдалечила.

Изпреварват ме даже и цветята -

красиво и ароматно си отиват.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжамбман Анапестов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0