9 ago 2007, 13:27

Отдавай ми се...

  Poesía
1.2K 0 37


Отдай ми се...
Първично. Диво.
Зашеметявай ме със похот.
Със неприличност ме
покривай.
А аз да те последвам
с ураганенен грохот.
Отдай ми се...
Като земя... на бурята.
Без никакви условности и думи.
Ще те премина – дъжд пороен,
внезапен, силен и... изгубен.
Отдай ми се...
Понякога те искам като грешница.
До теб и аз да бъда
в грях първичен.
Да бъда огънят изгарящ,
стихия,
във страстта различен.
Отдаваме се...
Само са стенания.
Във похот къпят се телата.
Щастливи в свойте обещания,
дарили себе си в отплата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...