16 feb 2017, 22:07

Отдаване

  Poesía
630 0 0

Несъвършенствата придават красота
на иначе възвишената цялост,
усещането – път към вечността
през устните на сладката съблазън.

 

„Кой е любимият ми цвят?“
замисли се –  не беше питал никога.
И сетне докато понечи -
внезапно си представи зимата.

 

Хартиен лист, забравен на земята
с неписани за някого признания
и поглед противоречиво вперен
към сочното, пленително желание.

 

Обичта облечена в привързаност,
на някой пренебрегван е творение.

Страстта неумолимо вкопчена е
в съвкупност от мълчание и вълнения.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...