16 февр. 2017 г., 22:07

Отдаване

631 0 0

Несъвършенствата придават красота
на иначе възвишената цялост,
усещането – път към вечността
през устните на сладката съблазън.

 

„Кой е любимият ми цвят?“
замисли се –  не беше питал никога.
И сетне докато понечи -
внезапно си представи зимата.

 

Хартиен лист, забравен на земята
с неписани за някого признания
и поглед противоречиво вперен
към сочното, пленително желание.

 

Обичта облечена в привързаност,
на някой пренебрегван е творение.

Страстта неумолимо вкопчена е
в съвкупност от мълчание и вълнения.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...