16 февр. 2017 г., 22:07

Отдаване

633 0 0

Несъвършенствата придават красота
на иначе възвишената цялост,
усещането – път към вечността
през устните на сладката съблазън.

 

„Кой е любимият ми цвят?“
замисли се –  не беше питал никога.
И сетне докато понечи -
внезапно си представи зимата.

 

Хартиен лист, забравен на земята
с неписани за някого признания
и поглед противоречиво вперен
към сочното, пленително желание.

 

Обичта облечена в привързаност,
на някой пренебрегван е творение.

Страстта неумолимо вкопчена е
в съвкупност от мълчание и вълнения.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...