Feb 16, 2017, 10:07 PM

Отдаване

  Poetry
632 0 0

Несъвършенствата придават красота
на иначе възвишената цялост,
усещането – път към вечността
през устните на сладката съблазън.

 

„Кой е любимият ми цвят?“
замисли се –  не беше питал никога.
И сетне докато понечи -
внезапно си представи зимата.

 

Хартиен лист, забравен на земята
с неписани за някого признания
и поглед противоречиво вперен
към сочното, пленително желание.

 

Обичта облечена в привързаност,
на някой пренебрегван е творение.

Страстта неумолимо вкопчена е
в съвкупност от мълчание и вълнения.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...