lovelyangel (Деница Тодорова)
4 16
20 sept 2007, 10:59

Отдаване 

  Poesía
706 0 2
Аз виждам в очите ти пламък греховен,
пламъкът нежен на любовта,
но защо ли тъжният спомен
боли още в мойта душа?
 
Две устни възторжено се сливат,
но защо ли ги малко боли?
В страстта си те се опиват,
сами се ранихме, помни.

Защо ли тази любов греховна
влетя в нашите души?
Нима не знаем, че е отровна,
че от нея душата боли?

Но ний се отдадохме виновно-невинни
на пламъка нежен на любовта,
готови дори да умрем, но щастливи
и никога, никога - в самота.

© Деница Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??