20.09.2007 г., 10:59 ч.

Отдаване 

  Поезия
833 0 2
Аз виждам в очите ти пламък греховен,
пламъкът нежен на любовта,
но защо ли тъжният спомен
боли още в мойта душа?
 
Две устни възторжено се сливат,
но защо ли ги малко боли?
В страстта си те се опиват,
сами се ранихме, помни.

Защо ли тази любов греховна
влетя в нашите души?
Нима не знаем, че е отровна,
че от нея душата боли?

Но ний се отдадохме виновно-невинни
на пламъка нежен на любовта,
готови дори да умрем, но щастливи
и никога, никога - в самота.

© Деница Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??