Отдаване
Аз виждам в очите ти пламък греховен,
пламъкът нежен на любовта,
но защо ли тъжният спомен
боли още в мойта душа?
Две устни възторжено се сливат,
но защо ли ги малко боли?
В страстта си те се опиват,
сами се ранихме, помни.
Защо ли тази любов греховна
влетя в нашите души?
Нима не знаем, че е отровна,
че от нея душата боли?
Но ний се отдадохме виновно-невинни
на пламъка нежен на любовта,
готови дори да умрем, но щастливи
и никога, никога - в самота.
пламъкът нежен на любовта,
но защо ли тъжният спомен
боли още в мойта душа?
Две устни възторжено се сливат,
но защо ли ги малко боли?
В страстта си те се опиват,
сами се ранихме, помни.
Защо ли тази любов греховна
влетя в нашите души?
Нима не знаем, че е отровна,
че от нея душата боли?
Но ний се отдадохме виновно-невинни
на пламъка нежен на любовта,
готови дори да умрем, но щастливи
и никога, никога - в самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Тодорова Всички права запазени
