Sep 20, 2007, 10:59 AM
Отдаване
Аз виждам в очите ти пламък греховен,
пламъкът нежен на любовта,
но защо ли тъжният спомен
боли още в мойта душа?
Две устни възторжено се сливат,
но защо ли ги малко боли?
В страстта си те се опиват,
сами се ранихме, помни.
Защо ли тази любов греховна
влетя в нашите души?
Нима не знаем, че е отровна,
че от нея душата боли?
Но ний се отдадохме виновно-невинни
на пламъка нежен на любовта,
готови дори да умрем, но щастливи
и никога, никога - в самота.
пламъкът нежен на любовта,
но защо ли тъжният спомен
боли още в мойта душа?
Две устни възторжено се сливат,
но защо ли ги малко боли?
В страстта си те се опиват,
сами се ранихме, помни.
Защо ли тази любов греховна
влетя в нашите души?
Нима не знаем, че е отровна,
че от нея душата боли?
Но ний се отдадохме виновно-невинни
на пламъка нежен на любовта,
готови дори да умрем, но щастливи
и никога, никога - в самота.
© Деница Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасно стихотворение.С обич.
-
Много силнио и чувствено! Продължавай така!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
