26 ago 2008, 16:45

Отдаване

938 0 4
ОТДАВАНЕ


Нощта отново взе ме е своята прегръдка
и стисна силно - душата ми заплака.
А Мрака разкрива леко своята загадка
и сърцето ми, само, във страх зачака...

Сълзите ми в черни перли се превръщат.
Очите ми, невиждащо се взират в мрака.
Ръце протягам и искам да прегръщам.
Устните ми шепнат, но кой ли там ги чака...

Тялото ми търси нежен допир, стари ласки -
назад във времето да ме захвърлят,
за да ме върне пак на светлината в Рая
и мойте чувства живи да запазят.

Но аз не искам!
Нощта прегръща страстно,
Мрака люби ме в екстаз...
Да властвам е Ада ми е обещано -
отдавам се на тази мрачна страст...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...