Aug 26, 2008, 4:45 PM

Отдаване

  Poetry » Love
935 0 4
ОТДАВАНЕ


Нощта отново взе ме е своята прегръдка
и стисна силно - душата ми заплака.
А Мрака разкрива леко своята загадка
и сърцето ми, само, във страх зачака...

Сълзите ми в черни перли се превръщат.
Очите ми, невиждащо се взират в мрака.
Ръце протягам и искам да прегръщам.
Устните ми шепнат, но кой ли там ги чака...

Тялото ми търси нежен допир, стари ласки -
назад във времето да ме захвърлят,
за да ме върне пак на светлината в Рая
и мойте чувства живи да запазят.

Но аз не искам!
Нощта прегръща страстно,
Мрака люби ме в екстаз...
Да властвам е Ада ми е обещано -
отдавам се на тази мрачна страст...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...