Отдавна ми е време

едимах
44 695

11 feb 2020, 16:35

Poesía » Otra

584 0 1

В доспехите на смъртни сме облечени...

И колко студ в човешките души?

Като осъдени от стъпки земни -

прохладата мига чертае,

гравира време

за спокойни

старини.

На годините от опадали листа разчитам!

На плетките, окъпани в дланта ми.

Вървя, като в спомените за дете

опазило поне и крилете си.

Отдавна ми е време -

да разплитам!

11.02.2020

Шумен

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2020-02-12T10:34:13+02:00

Оригинално като структура, но смисълът...Равносметка или поглед в бъдещето...Предпочитам да е зимна въздишка.