voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
15 feb 2013, 22:13

Отдавна утаена е кръвта

886 1 16

Не трябва гара, ни уречен час,

ни в две посоки влакове да тръгват.

Раздялата кълни в самите нас -

посятото от коренче измъква.

 

Отдавна утаена е кръвта

и погледите все се разминават.

Залостих и последната врата -

зад нея вече ранен сняг навява.

 

Дори да ни споходи слънчев лъч,

пронизал всеки градоносен облак,

не можеш пак да бъдеш онзи мъж,

отпил от мене първа глътка обич.

 

Не мога да съм същата жена,

която през листец от маргаритка

намери в тебе обич-светлина...

Не можем. Нещо вътре в нас отлита.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0