Feb 15, 2013, 10:13 PM

Отдавна утаена е кръвта

  Poetry » Love
875 1 16

Не трябва гара, ни уречен час,

ни в две посоки влакове да тръгват.

Раздялата кълни в самите нас -

посятото от коренче измъква.

 

Отдавна утаена е кръвта

и погледите все се разминават.

Залостих и последната врата -

зад нея вече ранен сняг навява.

 

Дори да ни споходи слънчев лъч,

пронизал всеки градоносен облак,

не можеш пак да бъдеш онзи мъж,

отпил от мене първа глътка обич.

 

Не мога да съм същата жена,

която през листец от маргаритка

намери в тебе обич-светлина...

Не можем. Нещо вътре в нас отлита.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...