voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
Feb 15, 2013, 10:13 PM

Отдавна утаена е кръвта

  Poetry » Love
876 1 16

Не трябва гара, ни уречен час,

ни в две посоки влакове да тръгват.

Раздялата кълни в самите нас -

посятото от коренче измъква.

 

Отдавна утаена е кръвта

и погледите все се разминават.

Залостих и последната врата -

зад нея вече ранен сняг навява.

 

Дори да ни споходи слънчев лъч,

пронизал всеки градоносен облак,

не можеш пак да бъдеш онзи мъж,

отпил от мене първа глътка обич.

 

Не мога да съм същата жена,

която през листец от маргаритка

намери в тебе обич-светлина...

Не можем. Нещо вътре в нас отлита.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9