13 sept 2007, 14:53

Отегчено

  Poesía
1.3K 0 48

Стол и маса. Чаша с водка.
Погледът брадясало се рее.
Две филийки хляб, пастет в кутия
и муха размазана до нея.


Полугола, сънена жена в леглото,
помътняло трие си очите.
Пепелник със фасове, цигара нова.
В дъното му загасенИ светлините.


Лампа, мигаща ръждиво,
телевизор с „ Първа”, „ БТВ – и” и „ Нова”,
точка с „ Хоризонт” и „ Хр. Ботев”,
на вратата - счупена подкова.


Утрото. Будилен звън. Протяжно.
Две целувки с дъх на застояло.
Чаша махмурлук и фас намачкан.
Отегчено. Нямо. Посивяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво и интересно. Браво Христо.
    "Отекчение" издишано на един дъх.

    Поздрав и усмивка.
  • много добре уловена сцена.Става за филмиране.Поздравления!
  • Аууу каква реалност си ни описъл Ице ,но само как с финес и образност и вече не е отекчено ,а споделено!!!
    Много хубав стих Романтико поздрав!!!
  • Живописвал си го по-добре и от Рембранд. Браво.
  • Силно излияние... наведнъж...
    Браво, поздрави, Христо!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...