13 sept 2007, 14:53

Отегчено

  Poesía
1.3K 0 48

Стол и маса. Чаша с водка.
Погледът брадясало се рее.
Две филийки хляб, пастет в кутия
и муха размазана до нея.


Полугола, сънена жена в леглото,
помътняло трие си очите.
Пепелник със фасове, цигара нова.
В дъното му загасенИ светлините.


Лампа, мигаща ръждиво,
телевизор с „ Първа”, „ БТВ – и” и „ Нова”,
точка с „ Хоризонт” и „ Хр. Ботев”,
на вратата - счупена подкова.


Утрото. Будилен звън. Протяжно.
Две целувки с дъх на застояло.
Чаша махмурлук и фас намачкан.
Отегчено. Нямо. Посивяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво и интересно. Браво Христо.
    "Отекчение" издишано на един дъх.

    Поздрав и усмивка.
  • много добре уловена сцена.Става за филмиране.Поздравления!
  • Аууу каква реалност си ни описъл Ице ,но само как с финес и образност и вече не е отекчено ,а споделено!!!
    Много хубав стих Романтико поздрав!!!
  • Живописвал си го по-добре и от Рембранд. Браво.
  • Силно излияние... наведнъж...
    Браво, поздрави, Христо!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...