13.09.2007 г., 14:53

Отегчено

1.3K 0 48

Стол и маса. Чаша с водка.
Погледът брадясало се рее.
Две филийки хляб, пастет в кутия
и муха размазана до нея.


Полугола, сънена жена в леглото,
помътняло трие си очите.
Пепелник със фасове, цигара нова.
В дъното му загасенИ светлините.


Лампа, мигаща ръждиво,
телевизор с „ Първа”, „ БТВ – и” и „ Нова”,
точка с „ Хоризонт” и „ Хр. Ботев”,
на вратата - счупена подкова.


Утрото. Будилен звън. Протяжно.
Две целувки с дъх на застояло.
Чаша махмурлук и фас намачкан.
Отегчено. Нямо. Посивяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и интересно. Браво Христо.
    "Отекчение" издишано на един дъх.

    Поздрав и усмивка.
  • много добре уловена сцена.Става за филмиране.Поздравления!
  • Аууу каква реалност си ни описъл Ице ,но само как с финес и образност и вече не е отекчено ,а споделено!!!
    Много хубав стих Романтико поздрав!!!
  • Живописвал си го по-добре и от Рембранд. Браво.
  • Силно излияние... наведнъж...
    Браво, поздрави, Христо!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...