13 сент. 2007 г., 14:53

Отегчено

1.3K 0 48

Стол и маса. Чаша с водка.
Погледът брадясало се рее.
Две филийки хляб, пастет в кутия
и муха размазана до нея.


Полугола, сънена жена в леглото,
помътняло трие си очите.
Пепелник със фасове, цигара нова.
В дъното му загасенИ светлините.


Лампа, мигаща ръждиво,
телевизор с „ Първа”, „ БТВ – и” и „ Нова”,
точка с „ Хоризонт” и „ Хр. Ботев”,
на вратата - счупена подкова.


Утрото. Будилен звън. Протяжно.
Две целувки с дъх на застояло.
Чаша махмурлук и фас намачкан.
Отегчено. Нямо. Посивяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво и интересно. Браво Христо.
    "Отекчение" издишано на един дъх.

    Поздрав и усмивка.
  • много добре уловена сцена.Става за филмиране.Поздравления!
  • Аууу каква реалност си ни описъл Ице ,но само как с финес и образност и вече не е отекчено ,а споделено!!!
    Много хубав стих Романтико поздрав!!!
  • Живописвал си го по-добре и от Рембранд. Браво.
  • Силно излияние... наведнъж...
    Браво, поздрави, Христо!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...