yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
558 9032
12 mar 2009, 2:19

Отгоре все така Всевишният ме гледа 

  Poesía
837 0 17

 

Не ми се спи - за кой ли път.

Отдавна кръгла е луната.

Безпътен вятър-безогледник

руши и разпилява

скалистите ми южни брегове,

където Афродита би могла

със Аполон да се целуне

в зеленината

на храст маслинов.

 

Убий ме, пак не ми се спи.

И нека вятърът по-силен става

и разруши на нощната картина

и рамката, и ореола -

изплувам като нимфа пак,

вълни ме галят с нежност до премала

по твърдата ми гръд

и по бедрата,

а иззад къдравия облак

Всевишният ми се любува.

 

Очите ми блестят като маслини,

витаейки с опасен чар,

и пяна се разлива по краката ми

със жаден писък на мусон.

И песъчинките от плам искрят,

а вятърът унесен бързо сменя

ту отливи, ту приливи,

незнаейки къде да дене

развихрените си фантазии.

По бялата ми кожа - капчици живот,

превърнали я в алабастров свод,

по който се разлиства и цъфти

такава страст, с която вятърът

със устните си ги изпива.

Посипан с пяна от любов -

омаян и безплътен,

по бялата ми гръд се спира.

И чак тогава аз заспивам

във тъжните обятия на вятър.

 

Отгоре все така Всевишният ме гледа.

 

 

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??