Изгубена из някъде разхвърлените листи
на вече изразения копнеж ...
Опитваща се, някак безуспешно, да изчисти
на сърцето си заветния трептеж...
Съграждаща около себе си около себе си стенички търпение и кротка тишина
Но само с поглед той събаряше ги всички, превръщаше ги нищо повече от прах и суета ...
И в ступор бе, щом себе си намери в безсилие, тя- силната жена
Полагаше за сетен път усилие
да изгради поредната стена
Опитваше се всякак да запази
копнежа безметежен още чист,
И лекичко пристъпваше върху почти пропукан стъклен лист...