8 dic 2010, 16:27

Отговор

  Poesía » Otra
786 0 12

 

ОТГОВОР

 

 

С какво ви възмутих?

Аз хвърлям добрина със шепи.

Къде усетихте във моя стих

обида и нелепост?

 

Ако животът ви със мен

е трънена пътека,

защо търкаляте оголено сърце

по него? Нека

 

да намерим всеки своя хубав Рай,

вие – градина от макове,

аз – топъл и усмихнат май.

А помежду ни – обич за всякога.

 

Ако трябва до самия край!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • И тази обич трябва да я има -
    със дъх на пролет в есенните дни.
    Със спомена на закъсняло...минало
    и с пътища тъкани от бодли!
    Пази доброто в себе си, докрая!
    Не са обида твоите слова...
    Но знаеш ли, че пътят ни към Рая,
    отдавна е предначертан?...

    Майстор си!
  • Ще си гребна с малка шепичка!
  • "А помежду ни-обич за всякога."
    Обич за всякога,обич различна,но обич за всеки да имаВ твоето сърце,явно много я има.Продължавай да хвърляш" добрина със шепи"и добрина ще ти се връща.Поздрав и от мен една некомпетентна,непозната,но ценяша добрината.
  • Обич до самия край
    Поздрав и от мен, Ачо!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...