6 dic 2007, 11:07

Отговори без въпроси

1.4K 0 15
Опит за хайку

Луната извървя нощния си път.
Аз не съм измислила още въпроса си.
А търся отговор...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жени, ти си много фина душа и знаеш и двете неща нали?
    Въпросът е дали си сигурна.
    Сигурност няма, но мига ...никога не се връща...той е уникален и неповторим...не го провокирай с въпроси.
    Целувка!
  • Рени,ами... нищо, така е трябвало да стане...ще има и други пъти! Не се ядосвай )) Щеше да е хубаво де...да споделим творчески мисли! Здраве и любов да има!
    ))
  • Вилдан, така се радвам, че отново те срещам! Малко ме нямаше, но ще наваксам пропуснатото! поздрави и здраве да има! ))
  • Рени, благодаря ти от сърце! Вчера в НДК напълни душата ми, момиче! Давай все така, пишеш страхотно, и ти самата си страхотна! с искрено възхищение!
    ))
  • Пламенчету, пак заповядай, дано ти харесва тук, при мен! Бъди здрава!

    Димитър, сещам се за една песен... да знаеш да чакаш, да искаш да чакаш, да можеш да чакаш... това е Любов! И съм сигурна, че който обича, вярва и е търпелив! Благодаря ти за включването!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...