16 oct 2020, 9:00

Отхвърлена

  Poesía » Civil
525 0 0

Отхвърлена
 

Не търсете враговете си сред чужди. 
Мислиш - близките са моето имане.
Близките убиват с люти думи.
Понякога са скрити във мълчание.

 

И, чакаш, дано да проговори
на истината сладостта в езика. 
Истината всеки я облича - в изгода, 
илюзия, и разнасят подло мита.

 

А, езика меден можел да отвори -
портите на раздора от страните,
които носиш близо до сърцето си, 
а те ковът гвоздеи в беззащитното!

 

Всеки иска къс, да те налапа,
после със съвети, да забие шиша.
Близките са кармата, която
цял живот не можеш да опишеш!

 

И когато само прах останеш,
ще ти сложат букет от рози.
Тях навярно от себе си ги хранил-
не си ли жертва отричат те. И толкоз! 

 

Не разбрана е човешката природа.
Всеки иска на готово да  изсмучи.
Излезеш ли от тяхната изгода,
на близките си враг. Жестоко куче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...