16 окт. 2020 г., 09:00

Отхвърлена

526 0 0

Отхвърлена
 

Не търсете враговете си сред чужди. 
Мислиш - близките са моето имане.
Близките убиват с люти думи.
Понякога са скрити във мълчание.

 

И, чакаш, дано да проговори
на истината сладостта в езика. 
Истината всеки я облича - в изгода, 
илюзия, и разнасят подло мита.

 

А, езика меден можел да отвори -
портите на раздора от страните,
които носиш близо до сърцето си, 
а те ковът гвоздеи в беззащитното!

 

Всеки иска къс, да те налапа,
после със съвети, да забие шиша.
Близките са кармата, която
цял живот не можеш да опишеш!

 

И когато само прах останеш,
ще ти сложат букет от рози.
Тях навярно от себе си ги хранил-
не си ли жертва отричат те. И толкоз! 

 

Не разбрана е човешката природа.
Всеки иска на готово да  изсмучи.
Излезеш ли от тяхната изгода,
на близките си враг. Жестоко куче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...