Отиде си...

             Отиде си. Зави зад ъгъла решително,
             за да не чуваш стенещите викове,
             за да не виждаш сълзите в очите
             удавили последната надежда.

             Аз няма вече да те търся.
             Ще отпусна ръцете завинаги тръпнещи,
             ще откъсна най-хубавото цвете,
             за да го нося винаги в душата си.

             Не се завръщай. Любовта отмина.
             Тежи ти - знам, а нямаше причина.
             Сърцето ми е каменно, безмълвно, 
             заключило във себе си последната любов.

             Не ме моли. Любов не се завръща,
             ключа отдавна хвърлих в неизвестното.
             Очите ми угаснаха с последните надежди.
             Прояде ме червей, а смъртта ме отмина.

             Не ме прегръщай нежно,
             защото още те обичам,
             не стопляй сърцето отдавна изстинало,
             че милостинята във мен сега убива.