20 нояб. 2005 г., 01:14

Отиде си...

1.1K 0 1
             Отиде си. Зави зад ъгъла решително,
             за да не чуваш стенещите викове,
             за да не виждаш сълзите в очите
             удавили последната надежда.

             Аз няма вече да те търся.
             Ще отпусна ръцете завинаги тръпнещи,
             ще откъсна най-хубавото цвете,
             за да го нося винаги в душата си.

             Не се завръщай. Любовта отмина.
             Тежи ти - знам, а нямаше причина.
             Сърцето ми е каменно, безмълвно, 
             заключило във себе си последната любов.

             Не ме моли. Любов не се завръща,
             ключа отдавна хвърлих в неизвестното.
             Очите ми угаснаха с последните надежди.
             Прояде ме червей, а смъртта ме отмина.

             Не ме прегръщай нежно,
             защото още те обичам,
             не стопляй сърцето отдавна изстинало,
             че милостинята във мен сега убива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...