Отиде си...
за да не чуваш стенещите викове,
за да не виждаш сълзите в очите
удавили последната надежда.
Аз няма вече да те търся.
Ще отпусна ръцете завинаги тръпнещи,
ще откъсна най-хубавото цвете,
за да го нося винаги в душата си.
Не се завръщай. Любовта отмина.
Тежи ти - знам, а нямаше причина.
Сърцето ми е каменно, безмълвно,
заключило във себе си последната любов.
Не ме моли. Любов не се завръща,
ключа отдавна хвърлих в неизвестното.
Очите ми угаснаха с последните надежди.
Прояде ме червей, а смъртта ме отмина.
Не ме прегръщай нежно,
защото още те обичам,
не стопляй сърцето отдавна изстинало,
че милостинята във мен сега убива.
© Димитрина Станчева All rights reserved.