Отиде си… отиде си като зима…
Всяка твоя дума в сърцето ми забиваше се като леден къс…
И бавно се топеше… и изгаряше…
Студен си… като лед студен си… и раняваш
Защо за миг от юнско слънце се превърна в леден дъжд…
А как само ми говореше…
Мечтите ми – ти беше моите мечти…
Животът ми – сега това не е живот… защото ти ме лиши от него…
изтръгна го…без милост и без жал…
Желанието ми – то си отиде с теб…
желанието за живот си отиде с теб…
желанието да обичам и да се усмихвам ...