Отиде си... и всичко с тебе си отиде
Отиде си… отиде си като зима…
Всяка твоя дума в сърцето ми забиваше се като леден къс…
И бавно се топеше… и изгаряше…
Студен си… като лед студен си… и раняваш
Защо за миг от юнско слънце се превърна в леден дъжд…
А как само ми говореше…
Мечтите ми – ти беше моите мечти…
Животът ми – сега това не е живот… защото ти ме лиши от него…
изтръгна го…без милост и без жал…
Желанието ми – то си отиде с теб…
желанието за живот си отиде с теб…
желанието да обичам и да се усмихвам
Думите ми – и тях ми ги взе… а всичките аз за тебе ги пазех…
най-милите, най-истинските думи – отне ми ги
Сърцето ми – и то със тебе тръгна… защото то едно си беше..
и твое ще остане завинаги
Душата ми – тя при твоята остана…
да й дава сила да се бори…
да те топли в студените нощи
Очите ми – те след тебе болни останаха…
само тях не ми взе…
за да могат да те гледат как си отиваш…
да могат болката във мене да измият…
Какво ми остави?...
Остави ми плътта… копнееща за теб
Остави ми аромата си…
Остави ми болка...
© Михаела All rights reserved.
