6 nov 2010, 21:18

Отиде си отново

1.1K 0 1

Тръгваш си, напускаш ме отново,

не те е грижа колко ме боли.

Не зная само как ще събера наново

безброй разбити хиляди мечти!

 

Сама вървя, а мракът ме поглъща,

безмълвно пак посреща ме нощта.

В леглото празно тишината ме прегръща

и сякаш никой не остана на света!

 

Пред мен стои усмивката ти ледна,

не зная как без теб ще продължа.

По-добре е просто да изчезна,

не искам да живея в таз лъжа!

 

В сърцето ми тъгата не заспива,

жестоко тегне в моите гърди.

В очите ми дъждът не спира,

дъждът от неизплакани сълзи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антониа Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О,О,О мило !Това , написаното то теб е страхотно.Браво на теб!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...