Nov 6, 2010, 9:18 PM

Отиде си отново

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Тръгваш си, напускаш ме отново,

не те е грижа колко ме боли.

Не зная само как ще събера наново

безброй разбити хиляди мечти!

 

Сама вървя, а мракът ме поглъща,

безмълвно пак посреща ме нощта.

В леглото празно тишината ме прегръща

и сякаш никой не остана на света!

 

Пред мен стои усмивката ти ледна,

не зная как без теб ще продължа.

По-добре е просто да изчезна,

не искам да живея в таз лъжа!

 

В сърцето ми тъгата не заспива,

жестоко тегне в моите гърди.

В очите ми дъждът не спира,

дъждът от неизплакани сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антониа Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • О,О,О мило !Това , написаното то теб е страхотно.Браво на теб!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...