Тръгваш си, напускаш ме отново,

не те е грижа колко ме боли.

Не зная само как ще събера наново

безброй разбити хиляди мечти!

Сама вървя, а мракът ме поглъща,

безмълвно пак посреща ме нощта.

В леглото празно тишината ме прегръща

и сякаш никой не остана на света!

Пред мен стои усмивката ти ледна,

не зная как без теб ще продължа.

По-добре е просто да изчезна,

не искам да живея в таз лъжа!

В сърцето ми тъгата не заспива,

жестоко тегне в моите гърди.

В очите ми дъждът не спира,

дъждът от неизплакани сълзи!