Отиде си. Не ни пожáли.
За спомен болка ни остави.
Горят очите. Вместо свéщи.
Над гроба- с капчици горещи.
Отиде си. Не каза сбогом.
Душите ни подпали с огън.
Замръкват дните във вулкани,
осъмват нóщите с камбани.
Горчив е хлябът. Житото кървú.
Усмивката ти – кой ще съживи?!
Задавят буците от твойта песен –
последен дар пред пътя вечен.
Оттатък си. Но обичта ни слива.
И във сърцата ни си жива.
За теб се молим! Най-добрата!
Майчице наша, свидна, свята!
© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados