4 sept 2018, 13:31

Отиде си (в памет на майка ми)

  Poesía » Otra
976 1 0

 

Отиде си. Не ни пожáли.

За спомен болка ни остави.

Горят очите. Вместо свéщи.

Над гроба- с капчици горещи.

 

Отиде си. Не каза сбогом.

Душите ни подпали с огън.

Замръкват дните във вулкани,

осъмват нóщите с камбани.

 

Горчив е хлябът. Житото кървú.

Усмивката ти – кой ще съживи?!

Задавят буците от твойта песен –

последен дар пред пътя вечен.

 

Оттатък си. Но обичта ни слива.

И във сърцата ни си жива.

За теб се молим! Най-добрата!

Майчице наша, свидна, свята!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...