29 sept 2010, 13:18

Отива си лятото 

  Poesía » Del paisaje
1630 0 23

Лято.

Тръгва си, ала се чуди.

Дните му още са

в зелената дреха на дюлята.

С жълтите копчета.

 

Някой

съня си е нарисувал,

ала оплескал картината.

Сърцето си виждащ да плува

в мъглата, в градината.

 

Слънцето било.

Тули се

и разкопчава на плочника

зелената дреха на дюлята.

Жълтите копчета.

 

Помръзнало лятото, голо,

през нивите тръгва надолу.

За сбогуване само

ще ни погледне през рамо.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ох...
  • ех, че хубаво, Райсън..
    облякоха очите ми зелената дреха на дюлята
    със зелените копчета, почувствах се топло и уютно..
    много светли дни пред теб, приятелю.
  • Леко и ефирно звучене!
    Красиво е!
  • Как да си тръгне човек от тази хубост!
  • Много вярна картина, нарисувана от майстор!
  • Написано ведро и с лекота . Поздравления!
  • Ти просто закопча с тези жълти копчета твоята есен за сърцето ми!
    Защо ли? Защото си поетичен маг, Райчо!!
  • И без това ми е тъжно за лятото - моя любим сезон...Но непремено ще си взема едно от "жълтите копчета" и листо от "зелената дреха на дюлята"...благодарение на теб те ще ме топлят през дългите зимни дни.
    Много ми хареса!!
  • "жълтите копчета..."
    Райсън, топлиш!
  • Тъжно е когато се сбогуваме, през рамо!!!
    Зрялата и красива есен, с необятността на багрите и богатствата с които ни дарява, с тези пъстри, шарени килими!!!
    През есента се чувстваме някак особено вълшебни!!!
    Насладих му се, и се чувствам добре, есента винаги е красива - нежна и малко тъжна!!!
  • "...зелената дреха на дюлята.
    С жълтите копчета."
    Хванал си го в погледа(си).
    Поздрав!

  • Ах, това разкопчаване! Било на дюлата,било на - Юлетата,ха-ха! Поздрав!!!
  • Стелят тъжните дървета,
    есенна постеля.
    Юнкер Шмидт със пистолета,
    днес ще се застреля!

    "Стой, безумец, нова шума
    ще расте богато.
    Аз ти давам честна дума!
    пак ще дойде лято!"

    К. Прутков



  • Пак те виждам да го казваш...така, както и пишеш!И онези дяволчета в очите...!(сега есенни)
  • Поздрав!
  • Пак ще дойде! Поздрав, Райчо!
  • Прочетох още едно стихотворение-бижу! Поздрав!
  • Ти вече стопли премръзналото лято със стиха си, Райчо!
    Поздравявам те за оригиналния и въздействащ рисунък!
  • Дишат думите ти, Райсън*! И топлят!
  • Прелестна след-лятна и пред-есенна картина!
    Ех, че ми хареса тази зелена дреха с жълти копчета!...
    Поздрави, Райсън!
  • ... до пролетта, Райсън, до пролетта, когато след това лятото пак ще се върне. И никакво сбогом, нали!?
  • ще се върне, Райсън, обещала съм дълго циганско лято
  • О, това
    "...зелената дреха на дюлята.
    С жълтите копчета"
    прелива, прелива от сетивност -
    напълни ми душата със зелено и жълто )
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??