Отива си лятото
Лято.
Тръгва си, ала се чуди.
Дните му още са
в зелената дреха на дюлята.
С жълтите копчета.
Някой
съня си е нарисувал,
ала оплескал картината.
Сърцето си виждащ да плува
в мъглата, в градината.
Слънцето било.
Тули се
и разкопчава на плочника
зелената дреха на дюлята.
Жълтите копчета.
Помръзнало лятото, голо,
през нивите тръгва надолу.
За сбогуване само
ще ни погледне през рамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
