Отива си лятото
Лято.
Тръгва си, ала се чуди.
Дните му още са
в зелената дреха на дюлята.
С жълтите копчета.
Някой
съня си е нарисувал,
ала оплескал картината.
Сърцето си виждащ да плува
в мъглата, в градината.
Слънцето било.
Тули се
и разкопчава на плочника
зелената дреха на дюлята.
Жълтите копчета.
Помръзнало лятото, голо,
през нивите тръгва надолу.
За сбогуване само
ще ни погледне през рамо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
