19 jul 2007, 9:27

Отивай си!

Poesía

992 0 3

Иди си!
      Хаиде, тръгвай си! Върви!
Ще плача...
      Зная, че ще ме боли!
Ще страдам -
      океан от чувства ни дели...
Аз помня -
      ти сърцето ми разби!
О, моя обич -
      в съдник се превърна ти
Към тебе гледах,
       ала теб те нямаше в нощта!
Защо? -
        душата ми попита - тишина...
Така живяхме -
        о, огромна пустота!
Сърцето се удави -
       отчаяно потъна в самота..

Върви си!
       Няма да заплача, ще мълча!
Отиде си -
       Няма болка, няма самота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Pr1a7eL4e (Калин Терзиев)

Савършенно е

2007-07-20T18:44:35+03:00
Самира (Катерина)

Прекрасно е наистина!!!!

2007-07-19T13:34:44+03:00
evropa (Нели)

има и болка и самота,но времето лекува.поздрав!

2007-07-19T10:00:32+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0