19.07.2007 г., 9:27

Отивай си!

996 0 3
Иди си!
      Хаиде, тръгвай си! Върви!
Ще плача...
      Зная, че ще ме боли!
Ще страдам -
      океан от чувства ни дели...
Аз помня -
      ти сърцето ми разби!
О, моя обич -
      в съдник се превърна ти
Към тебе гледах,
       ала теб те нямаше в нощта!
Защо? -
        душата ми попита -  тишина...
Така живяхме -
        о, огромна пустота!
Сърцето се удави -
       отчаяно потъна в самота..

Върви си!
       Няма да заплача, ще мълча!
Отиде си -
       Няма болка, няма самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...