Отивай си
В очите ти виждам умора от разпиляна любов.
Поне за малко, за малко поспри.
Очите си от мен не отклонявай и дори и много да боли.
Не, не искам да спорим.
Края вече го приех.
Но ако някога в спомените ме срещнеш и в тях съм сърдита, лоша и едновремено добра,
не ме подминавай, защото и такава понякога съм била.
Отивай си! Вече е късно.
Аз картини ще рисувам и отегчена ще тръгна към нова любов. Не ме поглеждай!
Чужди далечни са очите ти днес.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сузан Метин Todos los derechos reservados
