В очите ти виждам умора от разпиляна любов.
Поне за малко, за малко поспри.
Очите си от мен не отклонявай и дори и много да боли.
Не, не искам да спорим.
Края вече го приех.
Но ако някога в спомените ме срещнеш и в тях съм сърдита, лоша и едновремено добра,
не ме подминавай, защото и такава понякога съм била.
Отивай си! Вече е късно.
Аз картини ще рисувам и отегчена ще тръгна към нова любов. Не ме поглеждай!
Чужди далечни са очите ти днес.
© Сузан Метин All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
