Отивай си
В очите ти виждам умора от разпиляна любов.
Поне за малко, за малко поспри.
Очите си от мен не отклонявай и дори и много да боли.
Не, не искам да спорим.
Края вече го приех.
Но ако някога в спомените ме срещнеш и в тях съм сърдита, лоша и едновремено добра,
не ме подминавай, защото и такава понякога съм била.
Отивай си! Вече е късно.
Аз картини ще рисувам и отегчена ще тръгна към нова любов. Не ме поглеждай!
Чужди далечни са очите ти днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сузан Метин Всички права запазени
