28 jul 2006, 12:26

Отивам си

  Poesía
1.1K 0 1
Отивам си... И няма да ме спреш,
дори отново да ми се вричаш в любовта.
Отивам си... И няма как да се върна назад,
няма как да продължа да те обичам.

Отивам си...Отивам си... Сълзите ми след среща с вятъра
падат заскрежени на студената земя.
Отивам си... Но спомени преследват ме
и ще ме преследват до смъртта.

Отивам си... И вече не усещам стъпките зад себе си,
сега страхът облива моето сърце.
Отивам си... И сякаш нещо в мене ми нашепва...
Отивам си... Отивам си...завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маринела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...