Отивам си
дори отново да ми се вричаш в любовта.
Отивам си... И няма как да се върна назад,
няма как да продължа да те обичам.
Отивам си...Отивам си... Сълзите ми след среща с вятъра
падат заскрежени на студената земя.
Отивам си... Но спомени преследват ме
и ще ме преследват до смъртта.
Отивам си... И вече не усещам стъпките зад себе си,
сега страхът облива моето сърце.
Отивам си... И сякаш нещо в мене ми нашепва...
Отивам си... Отивам си...завинаги.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маринела Георгиева Все права защищены